Съединените щати извършиха нови въздушни удари срещу Иран в събота, 18 юли 2026 г., съобщи Централното командване на американските въоръжени сили (СЕНТКОМ). Атаката е била насочена към „незабавно да накаже“ Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) след смъртта на двама американски военнослужещи при иранска атака в Йордания в петък.
Според изявлението на СЕНТКОМ ударите са имали за цел и допълнително да намалят способността на Иран да ограничава движението на петролни танкери през Ормузкия проток – ключов морски път, през който преди конфликта е преминавала около една пета от световния износ на суров петрол.
Иранската агенция Мехр, цитирана от Ройтерс, съобщи, че американските сили са нанесли удари в събота вечерта в близост до южния ирански град Сирик в провинция Хормозган. Снимки от региона показват разрушен мост след въздушните атаки.
Контекстът на ескалацията
В петък двама американски военнослужещи загинаха в Йордания по време на отбранителна операция на САЩ и партньорски сили срещу атака с ирански балистични ракети и дронове. Един военнослужещ е обявен за изчезнал, а четирима други са били хоспитализирани в Йордания и впоследствие изписани. Това са първите американски жертви в резултат на директен ирански огън от началото на войната.
От началото на конфликта общо 16 американски военнослужещи са загинали, а над 430 са били ранени, отбелязва Асошиейтед прес.
Ударите идват на фона на продължаваща размяна на атаки между САЩ и Иран, които се фокусират все повече върху контрола над Ормузкия проток. В предишните дни и двете страни са нанасяли удари по военна инфраструктура, логистични обекти и съоръжения, свързани с корабоплаването.
Иранската страна твърди, че американските атаки са засегнали и гражданска инфраструктура, включително инсталации за обезсоляване на вода и мостове, докато САЩ настояват, че целят военни и свързани с тях способности на КГИР.
Напрежението в региона остава високо, като страните от Персийския залив осъждат иранските атаки срещу гражданска инфраструктура, а световните петролни пазари следят развитието с тревога заради стратегическото значение на протока.
Кой ше плаща сметката накрая, а?