Омбудсманът Велислава Делчева сезира Конституционния съд срещу „замразяването“ на минималната работна заплата и промените в отчитането на трудовия стаж

Омбудсманът на Република България Велислава Делчева внесе искане в Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на ключови разпоредби от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2026 г. Става дума за текстове, които „замразяват“ механизма за определяне на минималната работна заплата и радикално променят начина на изчисляване на трудовия стаж.

Конституционният съд вече образува дело по искането. Докладчик е съдия Соня Янкулова. Предстои решение дали жалбата ще бъде допусната за разглеждане по същество.

Какво точно се оспорва
Омбудсманът атакува § 11, т. 1–4 и § 46 от Преходните и заключителните разпоредби на бюджетния закон.

Първата група разпоредби променя фундаментално режима на трудовия стаж. Досега той се изчисляваше на базата на изработени дни. Новата уредба преминава към изчисление в часове и въвежда строго пропорционално признаване на стажа при непълно работно време. Отменя се правилото, според което за пълен ден се признаваше времето, през което е отработена поне половината от законоустановената норма. Според Делчева това е най-съществената промяна в режима на трудовия стаж от приемането на Кодекса на труда досега.

Втората оспорена разпоредба премахва за 2026 г. действащия механизъм за ежегодно определяне на минималната работна заплата, без да предлага алтернативен модел, срок за приемането му или гаранции за актуализация. Размерът на заплатата се запазва до бъдещи законодателни промени, без да е ясен срокът за тях.

Аргументите на омбудсмана
В искането си Велислава Делчева подчертава, че оспорените текстове противоречат на принципите на правовата и социалната държава, на конституционната закрила на труда, на правото на труд и на правото на минимално трудово възнаграждение и платен годишен отпуск.

Особено тежко според нея са засегнати хората, работещи на непълно работно време – родители на малки деца, лица с трайни увреждания, учащи се, пенсионери и хора, които полагат грижи за членове на семейството. За тях новият режим не е просто административна промяна.

Той забавя придобиването и може да намали размера на редица права, пряко свързани с трудовия стаж: платен годишен отпуск, допълнителни отпуски, допълнително трудово възнаграждение за стаж и професионален опит, обезщетения, както и възможността за заемане на длъжности, за които се изисква определен стаж.

„За тези лица новият режим не е само въпрос на счетоводно или административно отчитане на трудовия стаж, той забавя придобиването и може да намали размера на непосредствено свързани с труда права“, пише омбудсманът.

По отношение на минималната работна заплата Делчева посочва, че суспендирането на законовия механизъм без ясна алтернатива създава правна и икономическа несигурност и лишава стотици хиляди работници от предвидимост и защита.

Омбудсманът обръща внимание и на начина, по който са приети промените – чрез Преходните и заключителните разпоредби на бюджетния закон, без спазване на процедурите по Закона за нормативните актове, без предварителна оценка на въздействието, без отделен законопроект и без обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Искането на омбудсмана идва след натиск от страна на КНСБ, които още в края на юли настояха Делчева да сезира Конституционния съд. Синдикатът смяташе, че чрез бюджетния закон се правят фундаментални промени в трудовото законодателство по начин, който не съответства на предназначението на бюджетния акт.

Същевременно социалният министър Наталия Ефремова заяви в началото на август, че не вижда проблеми в текстовете и че Конституционният съд ще отсъди по най-правилния начин.
Сега топката е в Конституционния съд. От решението му ще зависи дали промените в отчитането на трудовия стаж и „замразяването“ на механизма за минималната работна заплата ще останат в сила, или ще бъдат обявени за противоконституционни.