САЩ ускоряват плановете си за дълбоководен добив, заобикаляйки международното право

Вашингтон предприема агресивни стъпки за осигуряване на критични минерали, рискувайки да отприщи геополитически и екологичен хаос в Световния океан.

Съединените щати навлизат в нова фаза от битката за глобално технологично и ресурсно надмощие, насочвайки погледа си към едно от последните недокоснати места на планетата – океанското дъно. В стремежа си да намали критичната си зависимост от Китай, Вашингтон ускорява плановете си за добив на ценни минерали от морските недра. Тези действия обаче влизат в остър разрез с установените международни норми и Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), предупреждава колумнистката Елизабет Броу в свой анализ за престижното издание „Форин Полиси“.

Океанското дъно крие несметни богатства под формата на т.нар. полиметални конкреции – образувания, изключително богати на никел, мед, манган, кобалт и редкоземни елементи. Тези суровини са гръбнакът на съвременната високотехнологична индустрия и зеления преход, използвани във всичко – от батерии за електромобили до военни технологии.

Най-богатата на такива ресурси зона в света е „Кларион-Клипертон“, простираща се между Хаваите и Мексико. Проблемът пред амбициозните минни проекти досега беше двоен: икономическата нерентабилност и фактът, че по-голямата част от зоната попада в международни води. Днес обаче геополитическата реалност и страхът от китайската доминация във веригите за доставки променят сметките на Вашингтон.

В опит да канализира и ускори този процес, на 10 юли тази година Министерството на вътрешните работи на САЩ обяви създаването на изцяло нова структура – Администрация за морски минерали (MMA). Тя обединява две досегашни бюра и поема пълния контрол върху управлението и експлоатацията на енергийните и минерални ресурси в американския континентален шелф.

Агенцията не губи никакво време. Само шест дни след учредяването си, ММА предложи продажба на концесия за добив от морското дъно край Американска Самоа. Изпълняващият длъжността директор, Мат Джакона, категорично заяви, че това е „важна стъпка към изграждането на сигурна вътрешна верига за доставки на критични минерали и укрепването на икономическата и националната сигурност на САЩ.“

И докато добивът в изключителната икономическа зона на САЩ е напълно законен, истинският потенциал лежи в международните води. Още през април 2025 г. президентът Доналд Тръмп подписа указ, даващ зелена светлина на американски компании да получават лицензи за проучване и търговски добив отвъд националната юрисдикция.

Този указ е директно предизвикателство към Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г., която САЩ така и не са ратифицирали, но която определя правилата за всички останали. Според UNCLOS, ресурсите в международни води са „общо наследство на човечеството“. Експлоатацията им може да започне само след колективно решение и ясни регулации, зададени от Международния орган по морското дъно (ISA). До момента такова разрешение не е дадено, най-вече заради пълната неизвестност относно катастрофалните последици, които подобен добив може да има върху крехката морска екосистема.

Едностранните действия на САЩ предизвикват сериозна тревога сред международната общност. Заобикалянето на правилата от страна на Вашингтон създава опасен прецедент и отваря вратата за Пекин да стори същото. Ако САЩ действат извън международната рамка, нищо не спира Китай също да започне нерегулиран мащабен добив в международни води.

Нещо повече, експертите отбелязват, че дори САЩ да успеят да извлекат нужните суровини, те ще се сблъскат с друго тясно място във веригата. Китай притежава почти пълен световен монопол не само върху достъпа до редкоземни елементи, но и върху технологията и капацитета за тяхната преработка. Остава неясно къде и как американските компании ще преработват добитите от океана конкреции, за да ги превърнат в използваеми материали за пазара.

Ако тази подводна надпревара не бъде овладяна, предупреждава анализът на „Форин Полиси“, последиците могат да бъдат непредвидими. От една страна, това може да нанесе непоправими щети на океанския живот, а от друга – да нанесе тежък удар върху базирания на правила международен ред, превръщайки световния океан в поредната арена на безкомпромисен геополитически сблъсък.