Премиерът на Сърбия Джуро Мацут предложи днес правителството да поиска от президента Александър Вучич да разпусне Народната скупщина и да насрочи предсрочни парламентарни избори. Предложението беше направено на извънредно заседание на кабинета в Белград и е формалната стъпка, без която вотът не може да бъде обявен.
„Изборите никога не са знак за слабост на държавата. Изборите са доказателство за несломимата сила на демократична Сърбия, която безрезервно вярва на своя народ. И ние вярваме в гражданите на Сърбия, вярваме в обединена Сърбия“, заяви Мацут.
Според него новият вот е най-демократичният начин да се намалят напрежението и съмненията относно волята на хората. До избирането на нов кабинет настоящото правителство ще продължи работата си.
По конституция президентът трябва да издаде указ за разпускане на парламента в рамките на 72 часа след обоснованото предложение на правителството. Вучич вече обяви, че изборите най-вероятно ще бъдат на 18 или 25 октомври и че ще ги насрочи най-късно на 9 или 10 септември.
Законът изисква между 45 и 60 дни от обявяването до деня на гласуването. Редовният парламентарен вот трябваше да е едва през декември 2027 г.
Предсрочните избори са ключово искане на студентските протести, които започнаха след срутването на бетонния навес на железопътната гара в Нови Сад на 1 ноември 2024 г. Тогава загинаха 16 души.
Демонстрантите обвиняват властите в корупция и лошо управление на големи инфраструктурни проекти – гарата беше ремонтирана като флагмански обект с участие на китайски компании.
Протестите се превърнаха в най-масовото гражданско движение в Сърбия след свалянето на Слободан Милошевич през 2000 г. и продължават повече от година и половина.
През януари 2025 г. тогавашният премиер Милош Вучевич подаде оставка. На 16 април 2025 г. Скупщината избра за министър-председател Джуро Мацут – лекар и университетски професор, формално независим, но предложен от Вучич.
Кабинетът му не успя да успокои улицата. На 27 юни 2026 г. самият Вучич обяви пред свои привърженици в Белград, че ще подаде оставка като президент „в рамките на седмици“ и че ще има предсрочни парламентарни и президентски избори.
Вторият му президентски мандат изтича през 2027 г. и той няма право да се кандидатира отново. Очакванията са да премине на поста министър-председател – длъжност, която вече е заемал от 2014 до 2017 г.
Сръбската прогресивна партия (СНС) го номинира за премиерски кандидат, а Вучич предложи победната листа да се казва „Обединена Сърбия“. Протестиращите и част от опозицията виждат в това не отстъпление, а опит да запази реалната власт чрез смяна на креслото.
След указа на президента започва предизборната кампания. Освен листата около Вучич се очертават проевропейски и граждански коалиции, както и възможен самостоятелен или подкрепен от студентите списък.
Студентското движение вече заяви, че ще участва във вота и ще търси кандидати с обществено доверие, които не са част от досегашната политическа класа. Опозицията се опитва да се пренастрои към новата реалност след месеци на уличен натиск.
Изборите ще се проведат в силно поляризирана среда. ОДИХР на ОССЕ още през лятото предупреди за напрежение, спад на доверието в институциите и риск от спорове след вота. За управляващите предсрочните избори са шанс да препотвърдят мнозинството и да върнат Вучич в изпълнителната власт.
За протестиращите това е първият реален тест дали 22 месеца на улицата могат да се превърнат в политическа промяна, а не само в смяна на длъжностите на върха.
Мацут представи решението като жест на доверие към гражданите. Реалният залог е друг: дали Сърбия ще излезе от продължителната политическа криза с нов баланс, или със същата власт в нова конфигурация.
